Никос Рукудис е пожарникар, един от хилядите борци за Гърция. След

Никос Рукудис е пожарникар, един от хилядите борци за Гърция. След края на тежко дежурство, след десетките часове борба със смъртоносния огън край столицата Атина, Никос се прибира вкъщи. По пътя той разказва претърпяното, след което за нещо към този момент " нищо не е същото ".

Препечатваме описа му, оповестен в персоналния му дневник във Фейсбук*.

" В този час се намирам в рейс на път назад към у дома и фамилията си. Ще видя момиченцето си и брачната половинка си. Ще ги прегърна по този начин, като че ли в никакъв случай не съм го правил. Ще си тегля един душ и ще се опитам да се преструвам, че се връщам назад към рутината си.

Но нищо не е същото.

Не можеш да го обясниш нито с думи, нито със фотоси.

А и по какъв начин да обясниш нещо, което още не си осъзнал?

Колко горест, какъв брой покруса могат да се поберат в няколко акра земя?

Колко доста изгубени души... Бързо и непочтено...

Колко скрити в пепел здания...

- Всички добре ли сте? - питах хората, които виждах на улицата и които събираха, което им е останало.

- Как да сме добре, момчето ми? - беше най-честият отговор...

- Как да сме добре, бе, малака, като загубихме околните, приятелите, съседите, домовете и очакванията си?

- Поне сте живи - пробвах се да ги успокоя, само че множеството пъти опитът се оказваше безрезултатен.

Не знам по какъв начин да опиша всичко това, не мога да го опиша и не знам дали би трябвало...

Да не забравяме...

Не става да изчисляваш какъв брой хора са пристигнали да оказват помощ. Не може да преброиш хората, които ни питаха на всички места желаеме ли вода или храна. Дали имаме потребност от каквото и да било. И не престават да прииждат. Прекрасни, елементарни хора, без имена, без да чакат нищо в подмяна, даваха вяра и помощ обилно... Една хубост в този смут и мрак... Моите почетения...

Никой пожарникар не се мисли за воин. Никой пожарникар не желае да става подобен. Иска да оказва помощ, т.е. да си прави работата и с написаното нагоре - да се върне вкъщи.

И в случай че пожарникарите са герои, елементарните хора са супер героите. Тези, които дадоха облекла, пари, заслон и време, с цел да оказват помощ. Лекарите, сестрите, спасителите, служителите на реда - прелестни супер-герои помощници.

В първия ден на пожарите, след първичния потрес, след умората от работата, седнах, с цел да направя фотоси. Не бях разрешил до този миг да бъда обиден от всичко. Исках да си правя работата с чисто схващане. Отворих камерата на телефона и тя гледаше към мен... Не единствено бях обиден, огънят бе трансформирал погледа ми и мен вечно....

Светъл път, душички мои. Надявам се загубите да ни научат да се пазим и да предотвратяваме сходни бедствия. Надявам се... "

-------
* Оригиналния текст вижте тук.